отпечатай

До Сибиу и назад или що е то Международен Театрален Фестивал

На 14 юни в 23.00 студентите от деп.“Театър“ на НБУ изиграха спектакъла „Летене“ в 21-вото издание на престижния международен театрален фестивал в Сибиу, Румъния. Там ги заведе доц.Снежина Петрова – актриса в Народен театър „Иван Вазов“ и ръководител на театралния департамент в НБУ. Проектът е реализиран с подкрепата на ЦФСР към НБУ и програма „Мобилност“. В рамките на фестивала доц.Снежина Петрова започна преговори за създаване на международна магистърска програма по Театър между България, Румъния, Хърватия и Великобритания.

Материалът по-долу е спонтанно написан от Мартина Апостолова – актриса от спектакъла „Летене“.


Чували ли сте за Сибиу? Аз не бях. После разбрах, че е град в Румъния.  Разбрах, защото представление, в което участвам беше селектирано за 21вото издание на Международния Театрален Фестивал в Сибиу. И така с екипа на „Летене“ от руската авторка Оля Мухина, под режисурата на директора на театралния департамент към НБУ - доц. Снежина Петрова, потеглихме към въпросния непознат град. Не знаех също и че ни предстои 12 часово пътешествие – да, румънците не ни „бият“ с пътищата си. Но от пътуването не запомних дупките и влаченето по китните румънски селца, а по-скоро задълбочените разговори относно това какви представления биха били достъпни и разбираеми за ромската аудитория в България, каква музика да слушаме (като операта беше доста добро попадение за надупченото шосе), дали пък не сме хванали пътя за тировете… Но преди всичко ни вълнуваше въпросът „Кога ще стигнем?“.

Е, пристигнахме в Сибиу, без големи очаквания. Оказа се, че всъщност се намираме в Европейската Столица на Културата за 2007г. В последствие се убедих – напълно заслужено звание.

И сега ще опитам да пренеса и вас в това невероятно развито, бликащо от култура и изкуство градче. Сибиу носи леко западно-немски дух, същевременно напомня на малко италианско градче, с тесни павирани улички и тераси от ковано желязо. По къщите има цветни прозорци с дървени капаци, а архитектурата е по-скоро саксонска. И не – не е накичено, няма несъвместимост, а напротив – приятно е и интересно. По мое мнение, това е едно от перфектните места за провеждане на такъв тип фестивал. Не съм сигурна кое би било по-правилно да кажа, че Сибиу е духът на Театралния фестивал или Театралния фестивал е духът на Сибиу, но едно е сигурно – атмосферата на това място е невероятна и заразителна, и ако сте се запътили към Румъния, направете това една от задължителните си дестинации.
Посрещнаха ни две усмихнати момичета, облечени в червени тениски, щамповани с емблемата на фестивала, а на гърбовете и баджовете им пишеше „доброволци“. Точно след няколко часа разбрах, че тези симпатични доброволци, са цяла армия, плъзнала из града, прикачена за всяка група, неоставяща ни да се загубим или объркаме. Доброволци не само от местния Университет, а от цял свят. Студенти от различни специалности – повечето от тях напълно чужди на изкуството, но студенти отдадени именно на доброволческата работа. Към тази малка армия, имаше и други симпатяги с червени тениски, но на техните пишеше „Първа помощ“. Те пък обикаляха града с аптечни куфарчета в ръка. Всички тези доброволци бяха първият признак за добра организация.

Получихме своите баджове, програма на фестивала, карта с локациите на събитията. А, да и между другото - безплатен пропуск за паркинга. Настанихме се набързо в хотела (до който ни съпроводиха нашите усмихнати доброволки) и побързахме за предстоящите събития. Програмата се оказа толкова пълна и интензивна, че ни се наложи да избираме къде и какво да гледаме, да се разделяме по групи, за да обхванем максимален брой събития. Още първата вечер успяхме да изгледаме две представления. От самото начало ми стана ясно, че този фестивал ще е изключителен „брейнсторминг“ и обогатяване на културата и знанията ми.  Сверяване на часовника и разширяване на кръгозора. Не ставаше въпрос за харесване и нехаресване на представления, а за събиране на информация, идеи, култура, похвати. Когато изгледахме последното за вечерта представление (студентските представления започваха в  23:00 и приключваха около 00:30-01:00), отидохме в Клуба на фестивала. Това беше пространство в двора на главния театър, „застроено“ с шатри и дървени пейки, оборудвано с два бара – бира и скара, и Ди Джей. Озовахме се в една абсолютна „лудница“. Хора от целия свят (по баджовете ще ги познаеш) си обясняваха разни неща, опитвайки се да надвикат музиката; смееха се и танцуваха заредени с чаша бира и изключително добро настроение. Какво друго ни оставаше освен да се смесим с тълпата? Професори, преподаватели, директори, режисьори, актьори, студенти, организатори, гости, доброволци, „първопомощници“ – всякакви хора обединени от този фестивал.

И така, веднага се заразихме с фестивалния дух на града. За една нощ успяхме да „презаредим батериите“ и на следващия ден вече бяхме почти в час със събитията и ориентирането в града. Из улиците бяха разлепени плакати с програмата на фестивала, навсякъде имаше реклами на събитията. Билбордове със символа на фестивала висяха от всеки стълб. Локациите – домакини на събития, бяха 34 на брой – библиотеки, кафенета, кина, театри, студентски зали, концертни зали, открити пространства, площади – целият град участваше. Нямаше как да присъстваш на всяко събитие, нямаше как да видиш всичко, което ти се иска, но там беше и тръпката. В избора на непознатото, в очакването. Ние имахме късмет, че доц. Снежина Петрова е актриса, добре запозната с това, какво се случва в изкуството извън България, кои са актуалните имена и пр. А и организаторите добре познаваха нея – не дотолкова като директор на театралния департамент на НБУ, но като актриса, която са гледали в различни представленията и фестивали. Та до голяма степен разчитахме и на нейната компетентност, за да подберем най-доброто.

Няма нужда да разказвам подробно за представленията и събитията, на които станахме свидетели – нивото на фестивала говори и предвещава качествена и интересна селекция.  За целия ни престой, успяхме да изгледаме приблизително десет театрални представления, един филм, участвахме в дискусии,  слушахме фадо на живо, разбрахме как е организиран фестивалът, от къде се е зародила идеята и как е развивана през годините, запознахме се с артисти от цял свят.
Но преди всичко, представихме спектакъла „Летене“, като въпреки късния начален час, се радвахме на пълна зала, не само с колеги актьори, но и режисьори и преподаватели от университети и театрални академии от много страни. В последствие разбрахме, че усещането, че сме се представили на изключително високо ниво, не е само наше, но и на публиката. След добре свършена работа, разбира се следва и подобаващо празнуване, за което само снимките пазят спомени, но те няма да бъдат публикувани по разбираеми причини. 

Паралелно с Театралния фестивал, в града се провеждаше и Фестивал на Книгата, който щеше да бъде последван от Седмица на модата. Хората не губеха време в чудене как да усвояват европейски пари и от къде да намерят спонсори за събитията си. Те очевидно действаха. Списъкът със спонсорите, по рекламни материали, брошури и програми на фестивала, запълваше цяла страница.
Присъствала съм на множество театрални и културни фестивали - от западна Европа няма какво друго да очакваш, освен високо ниво и перфектна организация. Но от северната ни съседка, това беше една изключително приятна изненада, но и урок и показно за това, как се усвояват европейски субсидии и проекти и как се обединяват усилия на поне три институции. Защото в ядрото на Театралния Фестивал на Сибиу бяха Министерството на Културата на Румъния, Кметството и управата на целия град, както и УЛБС – Университет „Лучиан Блага“ Сибиу.

Всичко, което видях, ме кара да живея с надеждата, че в най-скоро време и международните театрални събития в България ще покажат такова високо организационно ниво и качество. Защото се убедих, че не много е нужно. С културното наследство, което имат и базата, с която разполагат, не са един или два градовете, които биха могли да бъдат домакини на подобни фестивали. Нужно е само обединение на местно ниво, силна подкрепа от Министерството на Културата, от организации като Съюзът на Артистите в България и разбира се желание за сериозна работа и успех. А ние актьорите със сигурност ще оценим всичко това и ще представим страната ни на също толкова високо ниво. Дано. Дано това се случи най-късно през 2019г.