отпечатай

доц. Пламен Дойнов




Пламен Дойнов. Алтернативният канон. Поетите. Нов български университет, 2012. 408 с.


Книгата поставя на фокус творчеството на емблематични поети - Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова в диапазона от края на 50-те години на ХХ век до началото на новото столетие. Девет литературни личности, които очертават ядрото на алтернативния канон в българската поезия от епохата на Народна република България. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.

 



Пламен Дойнов. Инкриминираният Иван Динков. На юг от живота. Хляб от трохи. Издателство „Сиела”, София, 2011, 386 с.

Сборникът представя автентичните текстове на две инкриминирани произведения на Иван Динков - унищожената стихосбирка „На юг от живота” (1967) и подложената на дирижирана административно-критическа кампания повест „Хляб от трохи” (1970). Тук те се публикуват след повече от четиридесет години заедно с документи за случилото се с тях, намиращи се в архивите, в периодиката и в частни дневници. Срещата на читателите с оригиналните текстове от стихосбирката „На юг от живота” днес наистина е първа, защото целият ѝ тираж е претопен веднага след нейното отпечатване през 1967 г. Тук тя се публикува по случайно запазен авторски екземпляр, който се съхранява от наследниците на поета. Сборникът показва и анализира натиска и репресията, осъществявани от цензурата в НРБ срещу Иван Динков, но и съпротивата на почерка на автора, решен да отстоява каузата на алтернативното писане и на голямата литература.


 



Пламен Дойнов. Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. Издателство "Сиела", София, 2011. 386 с.

Книгата представлява първото цялостно изследване на българския литературен социалистически реализъм с акцент върху кризите на комунизма, проявени и като ключови години на литературата – 1956, 1968 и 1989. Чрез взаимен прочит на текстове от книги, периодика и архиви Пламен Дойнов представя соцреализма в НРБ като комплексен феномен с конкретно-исторически и антропологически измерения, където институционалните и събитийните контексти са равни в познавателното си значение на персоналните. Книгата интерпретира отделни творби и прояви в езиковото поведение на знакови български литератори между 1946 и 1990 г. Доктрината и системата на соцреализма са анализирани в поредица от синхронни срезове в зоната на трите кризисни години (1956, 1968, 1989), обогатени с хроники и периодизации, в които се посочват главните събития и тенденции, проявени в литературата на НРБ.
 



Пламен Дойнов, “1907: литература, автономия, канон”, изд. “Кралица Маб”, С., 2009.
Изданието се публикува в рамките на проекта „Годините на литературата”, реализиран от департамент „Нова българистика” на НБУ.



Тази книга събира текстове, които полагат 1907 година в четири перспективи (хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа, персоналистична), демонстриращи възможностите за един различен литературноисторически разказ. Книгата изпробва модела на този разказ, който би могъл да бъде приложен в по-разгърнат вид и върху други знакови за българската литература години.
В тази версия за 1907 доминира проблематиката за литературната автономия и началата на българския литературен канон. Чрез дълбинни срезове в зоната на “оперативния” жанр на литературните прегледи се изследват сложните взаимодействия между текущо писане и своевременна критика, търсят се границите между висока и масова литература, между протоканон и канон. Анализират се и напреженията между бит и литература, между “централни” и “маргинални” текстове, както е в творчеството и поведението на П. К. Яворов около 1907-а. Внимателно се из-следва и пътят на един български поет (Димчо Дебелянов) през годината – време, когато бъдещият каноничен автор е все още почти изцяло неизвестен.



Пламен Дойнов, “Българската поезия в края на ХХ век”, Част първа. Изд. “Просвета”, С., 2007, 488 с.


Темата на тази книга – българската поезия през 90-те години на ХХ век – създава усещане за непосилна необозримост. Книгата обаче е пронизана от воля за концептуална визия, за конструиране на контекст. Целта на тези страници е колкото да бъдат панорамно изследване с аналитични разрези на последното поетическо десетилетие на ХХ век, което се възприема като обособен литературноисторически етап в периода на Втората българска република (след 1990 г.), толкова и да оживяват историята на лирическото краевековие.
В първата част на книгата се представят общите характеристики на поезията в края на ХХ век, очертават се профилите и имената от едно възможно поколение на 90-те, формулират се основанията на специфичния ретроутопичен проект (1990–1992) и на българския литературен неоавангард, постулират се „скритите” традиции на краевековната лирика в контекста на един нов персонализъм, проявен в „антологичния бум” през 90-те и в проблема за „пренаписването на биографиите”.



Пламен Дойнов, “Българската поезия в края на ХХ век”, Част втора. Изд. “Просвета”, С., 2007, 542 с.


В тази книга българската поезия от края на ХХ век не е мислена сама по себе си, а в контекста на цялата литературна среда, на нейните художествени движения и културни проекти, в историческа, социологическа и философска перспектива. Тук стремежът е в панорамната картина да се представи всичко, което създава образа на поетическите 90-те, без да се фаворизира нито една тенденция или движение.
Втората част на книгата се фокусира върху тенденцията пренаписване на традициите, анализира българската постмодерна поезия с дебатите около нея и постмодерните трансформации на различни естетически категории, разглежда подробно теми и почерци на новия автентизъм и на лекото писане, извършва разрез на краевековната поезия в зоната на една-единствена година – 1996-а, предлага социооптики към проблема за четенето и тиражите на стихосбирките през 90-те, към феномена „премиера на книга” и поезията на актьорит.