отпечатай

Ст.н.с. Магдалина Станчева

Родена в София на 6 септември 1924 година.
1947 г. - завършва Първа софийска девическа гимназия, класически отдел.
През 1948 г. се дипломира в Софийския университет “Климент Охридски” със специалност Класическа филология и история. Като студентка се включва в спасителните археологически разкопки на Софийския градски център, наложени от новото строителство след бомбардировките. През1952 г. е назначена за старши уредник в новосъздадения Музей за история на София /МИС/, където работи до пенсионирането си в продължение на 32 години. Участва в проучвания и разкопки на територията на столицата и Софийско, както и в цялата страна. От 1953 г. ръководи Археологическия отдел на музея.
През 50-те, 60-те и 70-те години се бори да спаси от унищожение и заличаване на много археологически обекти чрез обявяването им за паметници на културата. Активната й дейност като археолог е съчетана с организиране и участие в разнообразни обществени дела и организации като Софийското дружество на историците, дружество “Сердика-Средец-София”, Клуба на приятелите на софийската архитектура, Гражданско сдружение “Света София” и др.
Сътрудничи и членува в редколегиите на списанията “София” и “Музеи и паметници на културата”. Публикува редовно в изданията на БАН – “Известия на Археологическия институт”, “Археология”, “Известия на Българското Историческо дружество”.
Участва в създаването на сборници, албуми, пътеводители, вестници и научно-популярни издания. Основни теми в научното й творчество са: Софийска история и археология, музейно дело, консервация, конфликти между съвременния урбанизъм и старините, проблеми на античната култура, средновековната и българската култура, разкриване и запазване на паметници, тракийска история и изкуство, антична и средновековна материална култура. Библиографията й съдържа над 600 заглавия, между които няколко монографични изследвания.
Заедно с утвърждаването й като археолог и музеен специалист растат и участията й в международните форуми и организации. От началото на 70-те години е делегат на Българския национален комитет на ИКОМ в Париж. Членува в Комитета за световно културно наследство и шест години е негов вицепрезидент. Публикува статии по проблеми на българското културно наследство в изданията на ИКОМ. Поддържа професионални контакти със световноизвестни учени и музейни специалисти. Участва в емисии на радио София и радио UNESCO. Като делегат на България към Комитета за световно наследство внася за обсъждане български паметници за включването им в листата за закрила на UNESCO.
Преподавала е в СУ, Художествената академия и Нов български университет, където през 1990 г. създава програмата “Културно наследство” и води курсове до 2004 година. На НБУ дарява личната си научна библиотека архив. Носителка е на много отличия и награди: Народен Орден на труда – Сребърен, орден “Кирил и Методий” І и ІІ степен, Втора международна награда от Форума на Европейските музеи в Холандия за участието си в експозицията на Националния историческия музей в Бояна. След 1990 е доброволен консултант към МК и Народното събрание по изработване на закони и правилници за културното наследство, както и по създаването на нови музейни експозиции.