отпечатай

Проф. Любен Прашков

Роден е на 18 юни 1931 г. в с. Полски Сеновец, Великотърновско. Завършва гимназиалното си образование в съседния Полски Тръмбеш. През 1957 г. завършва в Художествената академия в София със специалност “Живопис”. Още като студент се интересува от проблемите на техниката в живописта, което предопределя заниманията му по нататък. 

Професионалните му занимания по консервацията и реставрацията датират от 1959 година, когато постъпва на работа в Института за паметници на културата. Заедно с група млади хора завършили Художествената академия, през 1961 г. организира пробни почиствания и укрепвания на стенописите в църквата “Света Петка Самарджийска”, храм-паметника “Св. Александър Невски”, ротондата “Св. Георги”, Боянската църква и на други паметници на българската средновековна култура. Тази дейност го среща със някои световноизвестни специалисти в сферата на консервацията и реставрацията на културни паметници като професорите Леонард Торвирт и Веслав Домасловски (Полша), академик Виктор Лазарев (СССР), Виктор Филатов (СССР), Харолд Плендърлейт (Великобритания), Пол Кореманс (Белгия) и др. 

В края на 1962 г. печели конкурс за докторантура по специалността Консервация и реставрация на средновековна живопис в Московския университет. Учи под ръководството на акад. Виктор Лазарев. Негови преподаватели са професорите М.А.Илин и Виктор Федотов. В Москва Прашков се запознава с паметниците на християнската живопис в градовете Владимир, Новгород, Псков, Киев, с колекциите на Ермитажа, Руския музей. Посещава още Грузия, Армения, Украйна, Сърбия, Македония, Гърция и Турция. 

През 1967 г. защитава докторат на тема “Материали и техника на българската монументална живопис от края ХII до на ХIV век”. Същата година постъпва на работа като младши научен сътрудник в Националния музей “Рилски манастир”. Продължава работа си по реставрация на стенописите в Хрельовата кула, започната още през 1962 година. Грижи се поддръжката на музейната сбирка от икони. 

По това време за пръв път посещава Атон. При последвалите редовни посещения на Атонските манастири в годините от 1970 до 1997, той издирва, почиства, укрепва, хронологично подрежда и съставя описи на стотици икони от Зографския манастир. Върху дейността си в Атонските манастири той прави редица научни публикации. 

По това време започва и преподавателската си дейност в Художествената академия по живописна техника на специалностите “Стенопис” и “Изкуствознание”. През 1973 г. печели конкурс за специализация на ЮНЕСКО и посещава Франция, Италия и Испания. Тази специализация му дава възможност да работи заедно с екип френски реставратори в Двореца на папите в Авиньон. През 1974 г. се хабилитира за доцент. След завръщането си в България той последователно полага усилия за създаване на специалност “Консервация и реставрация”, които се увенчават с успех към 1983, когато става професор по тази специалност в преобразуваната катедра. От 1983 до 1985 г. е Декан на Факултета по приложни изкуства в Художествената академия. 

През 1972 г. участва в екипа, който създава копие на Тракийската гробница в Казанлък, отворено за посещение с цел запазването на оригинала. 

През 1992 г. поема ръководството на специалност “Иконография” към Православния богословски факултет на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий”. 

От 1996 до 2007 г. води различни курсове в департаментите “История на културата” и “Туризъм” на Нов български университет. 

Проф. д-р Любен Прашков умира на 18 март 2007 г. в София.