отпечатай

Архив новини

СЛЕДИ ОТ КЛАСИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ПЕСНИТЕ НА "ЪПСУРД"

В рамките на семинар
"Литературата в края на краищата"
СБИРКА
Лектор: Йордан ЕФТИМОВ

10.01.2005 г., 17.15 часа
Кафе-клуб до Аулата


Сбирката започна с тълкуване на стиха "не ме гледай като рибата кит" от песента на "Ъпсурт" "Кълчи кълки", която бе във фокуса на семинаристите предната седмица. "Не ме гледай като риба" не е ли достатъчно, защо е този "кит"?", стартира своите въпроси ст. ас. Ефтимов. Естествено за да доведе нещата до очаквания отговор, че този кит тук е свидетелство за една шега с българската хуманитарна традиция, тъй като в класическия за българското образование труд на д-р Петър Берон от нач. на XIX век китът е посочен като риба.
"А как ще обясните първия и последен стих на песента "Мама"?", продължи ст. ас. Йордан Ефтимов. "Изразът е изписан като една дума: "Мамамудебададеба." След което обясни, че това може да се дължи на желанието да се подчертае бързото изговаряне, но едва ли е това, защото бързо изговаряне има и на други места в същата песен, а те не са изписани така. Може би тогава има друга причина? Какво е всъщност "Мамамудебададеба"? Звучи като музикантска безсмислица, изпята заради ритъма. Нещо като вариант на "Шубидубидубиду" или "Ябадабадабаду". Някаква безсмислица, родена от "сдъвкването" на два пъти повторена псувня. Но кой е е руганият? Руганият е светът, българския свят, своя свят. Затова и тя е компресирана, "смачкана", изговорена на един дъх. И понеже е сякаш казана сто пъти, тя е началото и краят, тя е нещо като финала на "Опълченците на Шипка" - думи, които произнася сякаш и природата вече, тя е изписана на камък, тя се носи във въздуха. А римляните са изписвали върху камък думите слято.
Още много примери даде ръководителят на семинара "Литературата в края на краищата", за да разбули странния феномен: с псувни и сленг, със забранена лексика и изрази от ъндърграунда си служи една рапформация, която познава и ползва високата класическа култура.


« Назад